Поздравителен адрес по случай 89-години от създаването на Институт за гората – БАН – 01.12.2017 г.
Уважаеми колеги,
Днес Институт за гората при Българската академия на науките навършва 89 години от създаването си.
Използвам случая да изкажа благодарност на всички Вас, които независимо от социалния строй, годината, тенденциите и нагласите винаги сте били тук и сте отстоявали вярата си в това, което правим всички заедно и всеки поотделно: НАУКА.
Науката не е за всеки. Изисква постоянство, характер, философия, душа, сърце, разбиране…изисква житейско кредо. Изисква и жертви, защото времевата рамка е различна за всеки. Науката изисква да създадеш, подготвиш, предадеш и оставиш на поколенията труда, знанието, потенциала и интелекта си.
Тогава, един ден следващите генерации ще имат реален резултат на база опит и данни и ще се разбере дали определен научен експеримент, теза, концепция, подход са били правилни или неправилни.
Проучванията ни в Българските гори продължават вече 89 години. А вековните гори в България са около 4% от територията на всички гори и са по-възрастни от нашата организация. Значи сме млади и имаме право на амбиции, надежди, стремежи…от една страна. От друга страна… всички ние за разлика от западните ни колеги, преминахме през разнообразни етапи в развитието на науката и то на фона на смяната на социалния строй. От социалистически – затворен, преминхаме към демократично европейски конкурентен модел на финансиране по проекти и програми. Остаряхме предварително, изживяхме стреса, но не оставихме „каруцата в калта“. Нито науката. Понякога – себе си.
Вероятно малко са хората, които извън нашата сфера могат да разберат мисията ни – ние работим в синхрон с времето и природата. И за разлика от бизнеса ние не се надпреварваме с времето, а сме подчинени на него и на природата, в ролята си на учени.
За западните ни колеги все още е куриозно как точно работим „тук и така“. Просто е – ние обичаме това, което правим. То е нашия живот. Любов. Има два вида любов – тази на влюбения и тази на изучаващия, както и да подходим – трябва да е със сърце.
Ние нямаме ускорители, катализатори, шорткът опции. Ние правим наука в синхрон с реалното време, действаме сега, а резултатите в горите най-често са видими в далечното бъдеще.
Погазването на природните закони, омаловажаването на промените и неглижирането на препоръките, които съвременната наука дава, доведоха Гората до състояние, което да ни безпокои. Гората боледува. А ние и нашите деца трябва да дишаме.
И ето нашата мисия – ние ме тук, за да могат да дишат поколенията.
Обикновено, когато измине още една година, не забелязваме, че не само Института, не само оранизацията, но и ние сме остарели с още една година.
Институциите са изтъкани от човешки съдби. Една след друга, много от тях заедно. Историята се изгражда от характери, каквито за щастие при нас има.
С благодарност към всички, които не спират да правят наука и да влагат цялото си сърце с ясното разбиране, че утре винаги ще е по-добре от вчера.
Нека се поздравим и вярваме в себе си, колегите до нас, организацията и мисията, на която сме се посветили.
Защото сме от малкото, призвани да работят с верую, мисъл и смисъл.
Доц. д-р Миглена Жиянски
Директор на Институт за гората – БАН
