ТРИ ИЗЛОЖБИ НА ХЕРБАРИУМИ ПО ПРОЕКТ FOREST
На 10 и 17.02.2021 г. и 9.03.2021 г. в градовете Ботевград, Етрополе и Правец е представена уникална изложба, включваща над 150 растителни вида от дървесни, храстови и тревисти растения, събрани и изготвени лично от младежите – участници в проект „За всеки спасил дърво” (FOREST). За една седмица залите на местни училища и читалища преставят изготвените хербариуми. В работата на младежите помагат учени – експерти по ботаника, генетика и дендрология. Паралелно с насоките по изработката на хербариумите, младежите са запознати с лесовъдските, лечебни и медоносни ползи и консервационната значимост на събраните видове. Освен че се научават да разпознават много от видовете, младежите са получили и основни познания, докосвайки се до растителното биоразнообразие на горите в трансграничния регион.
Разнообразието от живи организми, наричано биоразнообразие е най-ценен и висш дар от природата. За нашата малка страна, в това отношение, тя е била особено щедра. Флората на България включва около 4783 растителни вида. Тя представлява около 36% от цялата флора на Европа и е с близо 1500 вида повече от флората на Полша, с 1000 вида повече от Германия и 500 вида повече от Румъния. Една част от включените в нея видове (около 17%) са растения, които се размножават със спори. Това са мъховете и папратовидните. Мъховете у нас са около 719 вида или 15% от цялата флора на страната. Те макар и просто устроени са много издържливи и играят ролята на първозаселници върху голите скали, където създават условия за развитието на екосистемите,а впоследствие стават част от приземният етаж на растителните съобщества и участват активно в кръговрата на веществата в тях. Мъховете са отлични индикатори за замърсяване на въздуха с тежки метали и са неоценими помощници при т.нар. биомониторинг.
Папратовидните са около 1% или 45 вида от флората на България. Към тях спадат плауновите, какъвто е швейцарският бронец, хвощовете и същинските папрати. Някога, преди 400 милиона години, те са господствали на земята със своите гигантски размери, а днес ще се срещат във влажните гори и скали, тъй като те се нуждаят от вода за своето размножаване. Сред папратите има много билки като Волски език, който помага при кашлица, Изтравничето, използвано срещу пристъпи на уплаха или Женска папрат, която прочиства организма и подобрява обмяната на веществата. Споровите растения (мъхове и папратовидни) заемат по-скромно място в нашата флора. Най-голямо разнообразие в нея имат т.нар семенни растения, които вместо със спори се размножават със семена. Една част от тях се наричат голосеменни и повечето от тях ще познаете лесно, защото обарзуват шишарки и имат листа, наподобяващи зелени иглички. Голосеменните в нашата флора са 17 вида. Към тях спадат много главни видове, които създават облика на нашите гори в т.нар. иглолистен пояс в планините над 1500 m надм. в. Най-пластични по отношение на влажността на въздуха сред тях са хвойните, черният и белият бор, а най-устойчиви на ниски температури са клекът и бялата мура, които формират горната граница на гората. Освен качествена дървесина, иглолистните растения се използват като лечебни и медоносни, а смолата им се използва в химическата промишленост за производство на лепила, лакове и парфюми.
Покритосеменните наричани още цветни растения, са най-голямата група в нашата флора – около 79% или 3849 вида. Те се делят на два големи класа – едносемеделни и двусемеделни. Към едносемеделните спадат житните растения, остриците, орхидеите и др. А към покритосеменните принадлежат всички наши широколистни дървета и храсти, разнообразие от цъфтящи едногодишни и многогодишни тревисти растения.
Дърветата, храстите и полухрастите (широколистни и иглолистни) са около 400 вида или 8,2% от флората на страната. Сред широколистните дървесни видове, най-широко разпространени в нашите гори са дъбовете (летен, зимен, благун, цер, космат дъб и др), които заемат т.нар долен (дъбов) пояс в нашите гори – от 0 до 800 m надм. в. Над тях се разполагат горите от друг широколистен дървесен вид – букът (между 800 и 1600 m надм. в.), често придружаван от габърът и яворите – обикновен явор и шестил. Всяка гора е своеобразно съобщество, в което заедно с главните дървесни видове се срещат характерни храсти и тревисти растения. За дъбовите гори такива храсти са дрянът, шипката, птичето грозде, източният габър, мъждрянът. Сред тревистите растения могат да се срещнат черното секирче, късокракът, виолетовата белоочица и др. За буково-габъровите гори са характерни така наречените ефемероиди – ранни пролетни цветя като лисичината, съсънките, гълъбовите очички и др. Вече споменахме че папратите обичат влажните гори – букови, смърчови и елови, където заедно с тях се срещат красиви и лековити растения като медуницата, дебрянката, лазаркинята, кукрякът и др.
Богатството от растения в нашата природа е огромно, но с него ни е завещана и огромната отговорност по неговото съхраняване. Опазването на една гора е свързано не само с предотвратяване на произволните сечи на дървесните видове, но и с предприемане на мерки за защита на цялото растително разнообразие в нея. В Червената книга на България са включени 550 вида (около 14% от флората), голяма част от които попадат в категория „критично застрашени”. Лечебните растения у нас са 770 вида (19%), а медоносните – 1110 вида (28,5%). Всяко растение е уникално със способността си да поддържа живота на планетата. Растенията могат да възстановят всяка нарушена екосистема, ако им бъде даден шанс от нас хората, ако им помогнем да оцелеят, за да оцелеем самите ние като вид, не по-различен от останалите биологични видове на този свят. Трябва да осъзнаем, че освен богатство от живи същества биоразнообразието означава и съжителство и взаимна връзка между тях, която ние хората можем да унищожим или да запазим. И така за всеки спасил дърво ще остане отговорността да продължи, да научи и другите, за всеки спасил дърво ще остане радостта от това да го види как разцъфва и да дава плодове за него, за децата му, за всеки спасил дърво…
Тази дейност е реализирана в рамките на проект „За всеки спасил дърво“. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България – Сърбия 2014-2020 г. Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на ИГ-БАН и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
