Конкурс за доцент

Конкурс, обявен в бр. 41/23.05.2017 г. на Държавен вестник

Професионално направление 6.5. Горско стопанство

Научна специалност: „Горски култури, селекция и семепроизводство“ за нуждите на секция „Горска генетика, физиология и култури“ към Институт за гората – БАН.

Кандидат по конкурса: гл. ас. д-р Мария Христова Глушкова

Научно жури
доц. д-р Емил Попов (ИГ-БАН) – Председател
акад. Александър Александров (ИГ-БАН)
проф. дсн Иван Ц. Маринов (ИГ-БАН)
проф. д-р Милко Милев (ЛТУ)
проф. д-р Николина Цветкова (ЛТУ)
доц. д-р Веселка Гюлева (ИГ)
доц. д-р Петър Желев (ЛТУ)

Материали по процедурата:
Списък с публикациите на кандидата
Списък с цитиранията
Справка за научните приноси
Резюмета
Рецензия акад. Александър Александров
Рецензия проф. д-р Милко Милев
Становище проф. дсн Иван Ц. Маринов
Становище проф. д-р Николина Цветкова
Становище доц. д-р Емил Попов
Становище доц. д-р Веселка Гюлева
Становище доц. д-р Петър Желев

Заключителното заседание на научното жури ще се проведе на 25.10.2017 г. (сряда) от 10:00 часа в Заседателната зала на Институт за гората при БАН, бул. „Св. Климент Охридски“ №132, София.

Конкурс за редовни и задочни докторанти в БАН за учебната 2017/2018 г.

В брой 58/18.07.2017 г. на Държавен вестник беше публикувана обява за новия конкурс за редовни и задочни докторанти в БАН за учебната 2017/2018 г.

Съгласно обявата, Институт за гората – БАН има подадени 3 заявки за редовни докторантури:
1. Професионално направление 6.5. Горско стопанство, научна
специалност “Горски култури, селекция и се
мепроизводство”
2. Професионално направление 6.5. Горско стопанство, научна специалност ”
Лесомелиорации, защита на горите и специални ползвания в горите”
3. Професионално направление 4.3.
Биологически науки, научна специалност “Екология и опазване на екосистемите”

В срок от 15.08.2017 г. до 13.10.2017 г. кандидатите подават молба за участие в конкурса до Директора на ИГ-БАН на адрес гр. София, бул. “Св. Климент Охридски” 132, тел. 02 9620447.

Дата на обявяване на конкурса – 15 август 2017 г.

Посещение

Посещение в Института за гората
На 23 май проф. д-р Джовани Пачиони от Университета Акила, Италия изнесе публична лекция в Института за гората. Темата на лекцията бе свързана с гъбите – за тяхната роля от почвообразуването до култивирането им. Всички си мислим за гъбите като за нещо просто и основната им роля в природата е да разграждат органичната материя и да я връщат в кръговрата. А се оказва, че техните ензимни системи могат да се използват в производството на хартия, био горива, пречистване на води, обработка на промишлени утайки и т.н.
Проф. Пачиони е на посещение по програмата Еразъм+. Той е професор по приложна растителна биология и има патенти за отглеждане и съхранение на трюфели и други недървесни горски продукти. Автор е и на множество публикации в тази област.

 

 

Кръгла маса

Кръгла маса за здравословното състояние на горите в Западни Родопи

Учени от Института за гората взеха участие в международна кръгла маса, посветена на здравословното състояние и възобновяването на насаждения, пострадали от ветрова инвазия в Родопите. В нея са участвали и ръководители на горските администрации от района. Срещата е част от международен проект, свързан с възобновяването на дендроценозите в Рила, Витоша, Татрите и Родопите.
Гл. ас. д-р Анг. Ферезлиев и ръководителят на проекта проф. Хр. Цаков докладваха целите и задачите на международното изследване, свързано със структурата на дървостоите, математическите и визуални модели, техния растеж, развитие и особености. Учени от Словакия RNDR – Ив. Михал и д-р M. Барна, отговориха на въпроси, свързани с промени в облистването на короните, гъбни заболявания и насекомни вредители. Споделен е опит за борба с природните ветрови нарушения и лесовъдски практики.
На терена са дискутирани първи резултати от проучванията върху биологията, развитието и причинените щети от Blastophagus (Tomicus) piniperda, T. minor (голям и малък горски градинар), Ips acuminatus (върхов корояд), коренови гъбни заболявания, деформации на стъблата, повреди от паша и др. Коментирани са мерките за борба с „ловни дървета”, феромонови уловки и нуждата от мониторингови наблюдения.